Първите следи от живот в района на днешна Паталеница датират от тракийската епоха. Плодородната долина в подножието на Къркарийския рид е привличала хора от хилядолетия — тук се кръстосват пътища, текат минерални извори, а скалните масиви предлагат естествена защита.

Римското завоевание донася нов разцвет. В подножието на ридовете е издигнато светилище на Асклепий — бога на здравето и лечението. Топлите минерални извори, чиято температура достига 42°C, привличат поклонници от цяла провинция Тракия.

Между IV и VI век, в късната античност, на равната земя между Коков и Даянов дол е издигнат укрепен град. Стената му е дебела 3,8 метра, зидана от ломен камък с червен хоросан; на източния ъгъл стои кръгла кула. Византийците го наричат Баткунион — по всяка вероятност „градът при блатистия извор“.

Крепостта е разрушена и изоставена след османското нашествие в края на XIV век. Но Баткунският манастир оцелява. През петте века на чуждо владичество той е убежище за книги, ръкописи и църковни реликви.

Селото се съхранява. Хората обработват земята, пасят стадата си по склоновете на ридовете и пренасят историите от поколение на поколение. Легендите за крепостта, за римските бани, за скритите съкровища — всичко живее в устната традиция.

След Освобождението през 1878 Паталеница се развива като типично тракийско село. Руините на крепостта и манастирът привличат първите изследователи и археолози.

Днес селото пази своите три хилядолетия история — от римските извори до средновековната крепост, от османските легенди до съвременните опити за съхранение на наследството. Този дигитален летопис е поредната глава в историята на Паталеница.